Игнажден

Игнажден - ден изпълнен с магия

Игнажден или Еднажден е бил ден с особено значение за нашите предци.

Те смятали, че от Еднажден започва Новата година и са вярвали, че този ден е изпълнен с магическа сила.

От 20 декември до края на годината остават точно 12 дни. Предците ни вярвали, че тези 12 дни показват какво ще е времето през 12-те месеца на новата година.

Според техните вярвания 20 декември показва какво ще е времето през януари на следващата година, 21 - през февруари, 22 - през март, 23 - през април, 24 - през май, 25 - през юни, 26 - през юли, 27 - през август, 28 - през септември, 29 - през октомври, 30 - през ноември и 31 - през декември.

Освен за времето, българите следели и за символи и знаци и извършвали ритуали.

Вярвания и ритуали за християнския празник Игнажден и българския Еднажден

♦ Българският обичай Сполязуване, Споляз, Сполез, Полязуване, Поляз, Полез има много древен, езически и предхристиянски характер и се празнува на 21 декември - денят Единак или Еднажден, християнизиран като Игнажден, ден на св. Игнатий.

♦ На 20 декември - Игнажден, Църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на Св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където бил хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

♦ С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост (полазник) е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година. Полазникът често бил избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябвало да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославял дома и бил надарен с пшеница и плодове за плодородие.

♦ Годишният цикъл на българската традиционна хилядолетна празнична обредност започва с Полязовден/Еднажден на 21 декември. Полязовден или Еднажден не само е играл ролята на първи празник в годишния цикъл от празници и обичаи, но е бил и начало на новата година на българите. От този ден започва отброяването на повтарящите се всяка година български празници и обичаи. Това е характерно само за българите и отсъства при останалите народи - балкански, славянски и европейски. Началото на българската нова година не е свързано нито с началото на възприетата официална календарна година - 1 януари, нито с началото на традиционната  християнската нова година - 1 септември, нито с Рождество Христово - 24 срещу 25 декември.

♦ Нашите предци празнували Еднажден в деня на зимното слънцестоене - в деня Нула или изравнителния ден в годината на 21-ви срещу 22 декември. Вярвало се е, че това е началото на сътворението на света. В него е събрана цялата творческа същност на Бога, в която светлината се извлича от мрака.

Пророкуване и наричане

От старите вярвания до нас е достигнал и обичаят да се пали огън по здрач, за да се даде сила и живот на Слънцето.

По времето на зимното слънцестоене е най-дългата нощ и според вярванията на предците ни, слънцето тъкмо се ражда и три дни ще се бори с мрака, за да го победи. Чрез запалването на огън ставаме съпричастни към това раждане и победата на светлината в най-дългата нощ.

Навярно нашите предци са палили огън в дворовете си и ако имате двор можете да опитате. За тези, които живеят в апартаменти, ще е достатъчно да запалят ритуално огън в камината или дори само свещи. Когато огънят се разгори, малко се помълчава и чрез огъня, тъмнината и тишината се получава магия за нов живот, а в душата се пробужда радост.

Според варванията ако посееш радостта в желание и го изречеш на глас - то ще се сбъдне. Нашите предци знаели, че Еднажден е ден, изпълнен с магична сила и затова в тази нощ те пророкували и наричали.

Какво да НЕ правим на Игнажден, според старите вярвания

♦ На Игнажден не трябва да се изнася нищо от къщата, за да не излезе берекетът от дома;
♦ Не се иска и не се дава нищо назаем – нито стока, нито пари;
♦ Не се става от трапезата, по време на ядене;
♦ Не се пере, шие или плете, за да не влезе болест;
♦ Не се вари боб, защото това предвещава градушки през годината;

♦ Смята се, че ако се зачене дете на този ден, то ще се роди с недъг;
♦ Бременните и нераждалите жени днес не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си;
♦ Не се впряга добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ CINDERELLA.bg - СТАТИИ, РАЗДЕЛИ И ХОРОСКОПИ

Направете своя избор

ЗА ТЕБ     РУБРИКИ