Магична нощ - нощта срещу Еднажден

Магична нощ - нощта срещу Еднажден

Еднажден е бил ден с особено значение за нашите предци. Той бил включен в древния календар на българите като "отделен" ден, ден единак. Според календара, Еднажден е след деня на Зимното слънцестоене.

Прабългарите смятали, че от Еднажден започва Новата година и са вярвали, че този ден е изпълнен с магическа сила, особено нощта срещу празника. Празнуването на Еднажден започвало на 21 срещу 22 декември.

Стихията на огъня и раждането на Бога Слънце

От старите вярвания до нас е достигнал обичаят да се пали огън по здрач, за да се даде сила и живот на Слънцето.

По времето на зимното слънцестоене е най-дългата нощ и според вярванията на предците ни, слънцето тъкмо се ражда и три дни ще се бори с мрака, за да го победи. Чрез запалването на огън ставаме съпричастни към това раждане и победата на светлината в най-дългата нощ.

Използвай магията на тази нощ, за да сътвориш добро!

Навярно нашите предци са палили огън в дворовете си и ако имате двор можете да опитате. За тези, които живеят в апартаменти, ще е достатъчно да запалят ритуално огън в камината или дори само свещи.

Когато огънят се разгори, малко помълчете до него. Чрез стихията на огъня, тъмнината и тишината ще се получи магия за нов живот. Мислете за това, което искате да дойде в живота ви и пробудете в душата си радост. Докато седите до огъня, изречете желанието си на глас. Да бъде!

Според вярванията ако посееш радостта в желание и го изречеш на глас - то ще се сбъдне.

Нашите предци знаели, че Еднажден е ден, изпълнен с магична сила и затова в тази нощ те пророкували и наричали.

Вярвания и ритуали за древния български празник Еднажден

♦ Годишният цикъл на българската традиционна празнична обредност започва с Полязовден/Еднажден на 21 и 22 декември. Полязовден или Еднажден не само е играл ролята на първи празник в годишния цикъл от празници и обичаи, но е бил и начало на новата година на българите.

От този ден започва отброяването на повтарящите се всяка година български празници и обичаи. Това е характерно само за българите и отсъства при останалите народи - балкански, славянски и европейски.

Началото на българската нова година не е свързано нито с началото на възприетата официална календарна година - 1 януари, нито с началото на традиционната християнската нова година - 1 септември, нито с Рождество Христово - 24 срещу 25 декември.

♦ Нашите предци празнували Еднажден в нощта на 21 срещу 22 декември и в деня след зимното слънцестоене - в деня Нула или изравнителния ден в годината - 22-ри декември.

Вярвало се е, че това е началото на сътворението на света. В него е събрана цялата творческа същност на Бога, в която светлината се извлича от мрака.