СВЕТА ПЕТКА ТЪРНОВСКА

ЗАКРИЛНИЦА БЪЛГАРСКА

14 ОКТОМВРИ

НА 14 ОКТОМВРИ ПРАЗНУВАМЕ ПЕТКОВДЕН!

Православната църква почита Света Преп. Параскева Петка Търновска!

Имен ден празнуват: Петко, Петкан, Петка, Параскева, Пенчо, Пеньо, Петя

ЖИТИЕ

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици в България и в целия православен свят.

Преподобна Петка била българка и е живяла в единадесетия век в Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Родителите й били българи, състоятелни и известни хора.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни. На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк.

След като починали родителите й и тя останала сама в къщи, Петка раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. После се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен", където живяла 5 години в пост и молитви.

После отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

Веднъж, както стояла на молитва й се явил ангел Господен и й казал да се върне в своето отечество. "Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа."

Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.

Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

След време видения на различни хора довели до разкопаването на гроба на Света Петка. Вътре било открито нетленното й тяло. То било извадено и поставено по тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ

През 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите на Света Петка да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий тържествено ги посрещали и мощите били поставени в построения за тях храм "Преподобна Петка".

Когато столицата била превзета от турците, мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир.

През 1396 г. след паднето и на Видин под турска власт, мощите били пренесени в Сърбия.

В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод срещу значителна сума.

Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, където са и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.

Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий е написал житие на преподобна Петка. По-късно житие е написал и св. патриарх Евтимий Търновски.